НЕДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Недвижимо културно наследство, съгласно чл. 6 на Закона за културното наследство (обн. ДВ бр. 19/2009 г.) в Община Кюстендил са 513 недвижими културни ценности (Списък с НКЦ, предоставен от НИНКН може да изтеглите тук).
- Недвижими културни ценности в град Кюстендил
Недвижимите културни ценности в гр. Кюстендил са 98 (включително 1 отписан от регистъра на НИНКН) и се класифицират в няколко групи:
- Според принадлежността им към определен исторически период НКЦ са от Античността, Средновековието и Възраждането
Най-значимата културна ценност за общината, както и за целия регион, е археологическият резерват "Пауталия – Велбъжд", обявен с Меморандум № 16 на Министерски съвет на Република България от 1977 г., чийто находки представят развитието на града - от каменно-медната епоха до късното Средновековие. Римските терми, построени през ІІ – ІІІ век се предполага, че са част от голям комплекс – Асклепион, втори по големина след термите в Одесос (Варна), с площ повече от 3000 m2. В резервата са разположени още югоизточната и източната кули.
Акрополът на Пауталия е разположен на хълма Хисарлъка, построен е в края на IV век и началото на V век, реконструиран е няколкократно и е просъществувал до ХV век. Крепостната стена има общо 14 кръгли, триъгълни и правоъгълни кули, 2 порти и 5 тайни входа. Разкрити са и други археологически обекти от различни исторически периоди.
Средновековната църква "Св. Георги" датира от X-XI век, за което свидетелстват архитектурните ѝ особености, както и новооткритите средновековни стенописи в нея. Според някои предположения тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, който умира през 1330 г. в битка при Велбъжд. Тя е сред 100-те национални туристически обекта на България.
Манастирът "Св. Лука" е разположен на около 2 km югозападно от село Граница. Основан е през X век, многократно разрушаван, а през 1948 г. е възстановен. Манастирът представлява малък комплекс от еднокорабна, едноабсидна църква, на западната фасада на която е долепена камбанария и жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. Манастирът е действащ и изцяло реновиран.
В близост до римските терми е разположена средновековната отбранителна кула, наречена "Пиргова" кула, построена в края на XIV в. и началото на XV в. Приземният етаж някога е служел за склад, следващите етажи са били жилищни, а последният – за отбрана. Кулата е част от отбранителната система на средновековния Велбъжд.
Джамията "Фатих Султан Мехмед" се смята, че е построена в средата на XV век от известния за района майстор Хараджи Кара Мехмед бин Али. Днес джамията не е действаща.
Джамията "Ахмед бей", позната още като "Инджили", е построена в средата на XV век. Запазена в оригиналния си вид е входната аркада, която е покрита с три малки купола. Днес тя се използва като изложбена зала на музея в Кюстендил.
"Дервиш баня" е част от националния археологически резерват "Пауталия – Велбъжд" и е най-старата запазена османска обществена баня в България. Тя е построена през 1566 г. и е реставрирана през 2005 г.
Енорийският храм "Успeние Богородично" е построен на мястото на средновековната църква "Св. Никола" през 1816 г. Планът на сградата предвиждал тя да е едноабсидна псевдобазилика, с дървено покритие. Църквата е забележителен паметник на българското изкуство от епохата на Възраждането.
Килийното училище е разположено в централната част на град Кюстендил. То е построено през втората половина на XIX век в двора на църквата "Успение Богородично". Сградата е едноетажна, във възрожденски стил. От 1981 г. в него се провеждат различни културни събития.
Енорийският храм "Св. Мина" е построен през 1859 г. Представлява трикорабна псевдобазилика, без притвор. В близост има малък подземен параклис с аязмо, към който води портик от юг. През 1934 г. е изграден новият храм, в съседство със съществуващата там възрожденска църква.
Железният мост над река Банщица е построен през 1909 г. по проект на арх. Рудолф Фишер. Неговото изграждане е било част от осъществяването на по-голям проект, имащ за цел да свърже градския център на Кюстендил с железопътната гара. В двата края на моста са изградени четири колони, върху които са разположени скулптури на жени, изработени от бял врачански камък през 1969 г. от скулпторът Любен Димитров.
- Според културната и научната стойност и обществената значимост НКН на Общината е представено по следния начин:
- с национално значение – 20 регистрирани;
- с местно значение – 57 регистрирани;
- ансамблово значение – 11 регистрирани;
- за сведение – 6 регистрирани.
- Според научната и културната област, към която се отнасят културните ценности са:
- археологически - 25 регистрирани;
- исторически - 22 регистрирани;
- архитектурно-строителни – 57 регистрирани;
- художествени - 7 регистрирани;
- парково и градинско изкуство - 2 регистрирани.
- Според пространствената структура и териториалния обхват:
- единични – 82 регистрирани;
- групови - 6 регистрирани;
- ансамбъл - 7 регистрирани;
- комплекс – 1 регистриран;
- археологически резерват - 1 регистриран.
- Недвижими културни ценности извън град Кюстендил
Недвижимите културни ценности извън гр. Кюстендил са 415 (включително 18 отписани от регистъра на НИНКН) и се класифицират по следния начин:
- Според културната и научната стойност и обществената значимост:
- с национално значение – 8 регистрирани;
- с местно значение – 73 регистрирани;
- ансамблово значение – 4 регистрирани;
- за сведение – 11 регистрирани.
- Според научната и културната област, към която се отнасят:
- археологически - 44 регистрирани;
- исторически - 15 регистрирани;
- архитектурно-строителни – 334 регистрирани;
- художествени - 37 регистрирани.
- Според пространствената структура и териториалния обхват:
- единични – 392 регистрирани;
- групови - 1 регистриран;
- ансамбъл - 4 регистрирани.
В информационната система „Археологическа карта на България”, Регионален исторически музей гр. Кюстендил има 381 регистрационни карти на недвижими културни ценности в землищата на населените места в общината.
